Тодор Стойков на 36 - капитанът на всички морета

01.03.2013

Днес България трябва да бъде горда, страната ни празнува трети март - освобождението на нацията от турско робство. Да бъдеш роден на тази дата, е знак на съдбата, задължение да оставиш следа след себе си, отговорност да бъдеш смел, да бъдеш победител, да издържаш на болка, но да я превръщаш в своя сила.

Един от най-големите спортисти, които България някога е имала в отборните игри - Тодор Стойков днес става на 36. В баскетбола, той отдавна е Еверест. За себе си и приятелите си, той е същият, какъвто бе преди петнайсетина години, когато спечели първата си купа. Радостта от последната все още го държи, защото Господ си знае работата. Постави го пред изпитание да я спечели там, където е роден, пред погледа на родителите си, вдишвайки от любимия си морски въздух, газейки по земята на родния си град, събуждайки се сутрин с гледка към брега.

Тодор Стойков е в своя последен сезон в кариерата си. Самият той не помни точната бройка на своите купи. Историята обаче ги знае и насън. Три с Черно море (1998, 1999, 2000), осем с Лукойл Академик (2002, 2003, 2004, 2007, 2008, 2011, 2012, 2013) - цели 11! Това лято на един от най-изключителните реализатори в европейския баскетбол през последното десетилетие ще се опита да затвори кръга като шампион. За кой ли път? За....12-и път! Два пъти с Черно море (1998, 1999), девет пъти с Лукойл (2003, 2004, 2005, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012).

Разбира се, че Стойков може да играе още много. Неговото баскетболно IQ е толкова забележително, че стига да пожелае да остане в залата и да тренира, дълго време прахта от кецовете му ще люти в очите на набедените за негови последователи. Работата е там, че той не иска. Не му е нужно, защото приоритетите му днес са други. Стойков може да забрави колко златни медала има, но никога не би забравил да купи подарък на децата си на път към дома. Може да пропусне тренировка, защото няма кой да заведе големия му син на детска градина и будува по цели нощи, докато съотборниците му сладко спят, за да приспива малкия.

Животът се променя, но следите остават. Стойков днес ще посрещне своите 36 в компанията на малките си мъже Стилиян и Калоян и на съпругата си Деница. Няма да си говорят за купи и титли, но ще им бъде топло на сърцата в пълната къща в Правец.

За пръв в живота си Стойков нямаше търпение да си тръгне от Варна. Неговата Варна! Където би стоял целогодишно, ако имаше тази възможност. Но душата му бе празна в последните дни, защото докато него сън не го ловеше, семейството му остана в София да му стиска палци пред екрана. За пръв път от доста дълго време насам той напусна терена за пет лични нарушения. Беше му нервно и напрегнато, тъй като най-добре от всички осъзнаваше, че гилотината виси над Лукойл при грешка в петък вечер.

Остана без глас. Съотборниците му дори го хвърляха във въздуха - знак, че момчето си отива, но и знак, че ролята му в съблекалнята на Лукойл е огромна. Стойков бе перфектен срещу Ямбол на 1/2-финала и кипеше от амбиция. Хвърляше се като жаден да се докаже тийнейджър за всяка топка в защита, бореше се и за невъзможната ситуация, безмилостната му левачка не трепна от тройката в най-важните моменти. Когато излизаше, за да си поеме въздух от пейката стоеше прав и ръкомахаше като ветропоказател, а гласът му отекваше в съзнанието на съотборници, противници и зрители.

Всичко това е той. Тодор Стойков - капитанът на всички морета.