Филип Виденов в интервю пред "7 дни спорт": Поставям си високи цели, затова не съм достатъчно успял

19.10.2013

Филип Виденов е последното знаково име, което всява респект, когато стане дума за баскетбол. Бившият капитан на националния отбор се върна да играе в България за Лукойл Академик. В същото време той, зaедно със съпругата си и двете им деца, смениха доста държави. По правило Виденов никъде не се проваля, защото просто е такъв. Винаги критичен към себе си, Виденов не се притеснява да казва истината и за българския баскетбол. Пред „7 дни спорт” той говори за играта, семейството и бъдещето в спорта и живота. Публикуваме интервюто му пред Тодор Христов без съкращения.

- Как ти се отразява смяната на обстановката?
- Всичко е нормално. Трябва ми още време да вляза в системата на отбора и да правя нещата както трябва. Проблем е, че не знам какво точно трябва да се прави в защита и увисваме, както стана 1-2 пъти в първия мач. Организацията е отлична, а тези неща ще се оправят.

- Има ли шанс тази година за пробив в Европа?
- Да, но трябва да подобрим доста играта си. Има малки детайли, които обаче в края са важни, и трябва да се подобрят. Видя се, че бяхме в мача и имахме шанс да спечелим. Трябва да се оправят малки неща и всичко ще е наред.

- Лесна ли е промяната от Испания към България?
- Доста по-различно е. Треньорите са други, за различни неща става въпрос. Аз съм достатъчно опитен и се надявам да направя по-бързо този преход.

- Защо по-младите ни играчи излизат за година-две и после се връщат в България?
- Там е много трудно. Аз съм навън от 18-годишен и не ме поставят толкова като българин, колкото като играч, който играе в Европа. Трудно е да се пробие. Повечето играчи нямат гръб, треньорите не им гласуват такова доверие, важно е да имаш агент, който да ти помогне в трудните моменти. Освен това българското първенство не е сред най-добрите и много от треньорите се плашат, че нашите играчи не могат да играят на толкова високо ниво. Така единственото място за доказване е националният отбор. А всъщност

в България има достатъчно талантливи момчета
които могат да играят навън.

 - В тази връзка, какво мислиш за представянето на националния отбор това лято?
- Там става въпрос за много неща и не мога да имам кой знае колко компетентно мнение. Изпуснахме добър шанс, защото другите отбори не бяха по-добри от нас. Това не е краят на света, дори е шанс да се започне от начало и да се направи нещо ново.

- Каква може да е твоята роля в това ново начало и затворена страница ли е за теб националния отбор?
- Да, като играч със сигурност. Казах го още миналата година, а преди това лято го реших на 100%.

- Нормално ли е младите български играчи да искат заплати по 5-6 000 евро заплата от нашите отбори – нещо, от което се оплака дори шефът на федерацията?
- Честно казано, не съм сигурен кой е искал тези пари и колко са тези играчи. Това, че някой ги иска, не значи, че трябва да му се дадат. Друг е въпросът, че, каквито чужденци се взимат в България, по-добре да се дадат същите пари или по-малко на български играч, който да се развива. В същото време има спонсори и собственици на отбори, които си решават какво да правят. Федерацията им дава право да вземат определен брой чужденци и те търсят най-доброто.

- А правилно ли е да е така?
- Доста пъти съм казвал, че според мен не е правилно, защото така не се развива българският баскетбол. В същото време разбирам, че наличието на български играчи е ограничено, нямаме толкова високи момчета и клубовете търсят по-качествени играчи. Лично за мен четирима чужденци по едно и също време на терена са много. От това идва разликата и в националния отбор. Доста от момчетата, на които са разчита там, през сезона не са играли толкова в първенството и е нормално да не очакваме високи резултати.

Закономерно националният отбор е там, където е сега

- Чувстваш ли, че си последният от поколението на лидерите след отказването на Тодор Стойков, Юли Радионов и Хриси Димитров това лято?
- Лидери – това е малко размито понятие. Може да си лидер и на 20 г. Всичко е въпрос на отношение и работа. От нашето поколение не останахме много, които да играем. Не е сигурно, че няма лидери. С толкова чужденци в първенството е трудно да се обособи някой лидер, който да готовност да играе на по-високо ниво. Ще има достатъчно лидери, все някой ще вземе щафетата. Няма тайни в баскетбола и какво да измислим. Време е да се тръгне в правилната посока.

- Има ли нещо, за което съжаляваш, че не си постигнал?
- Има доста неща, за които съжалявам. Всичко можеше да протече по различен начин не само за мен, а и за всички българи. Ние трябва да се борим с паспорта си. Не ни уважават като баскетболна нация и това ни е спъвало. За нас нещата стават по-трудно, отколкото за сърби, македонски и други. Каквото съм могъл, съм направил, другото е съдба може би.

- Смени доста държави. Къде ти и семейството ти сте се чувствали най-добре и къде би искал да живеете след края на кариерата ти?
- Винаги всичко е било на ниво. В Турция и Испания винаги ни е било удобно, а и на всички други места. Зависи с какво ще се занимавам след баскетбола.

Харесва ми Америка и бих живял там
Иначе България си е България, може и тук да живея.

- Променят ли се приоритетите с течение на годините от млад играч, който мисли повече за себе си, до това да създадеш семейство?
- Разбира се, приоритетите са различни. Обстановката се променя и е за добро.

- Чувстваш ли се успял човек?
- Аз съм такъв, че винаги си поставям много високи цели. Затова в моята глава не съм успял толкова, колкото би ми се искало. Нямам право да се оплаквам за нищо, добре съм засега.

- Какво искаш от живота?
- Искам много неща, които мисля да запазя за себе си. В баскетбола искам да продължа да играя на високо ниво възможно най-дълго, а след това, ако може, да остана в играта, защото това го разбирам най много. Мисля, че мога да помогна много на младите играчи. Каквото трябва да стане, ще стане.

Всеки спортист си има своя история. Момент, в който е избрал своето призвание, когато е бил все още дете и просто е искал да играе, да се забавлява, да се съревновава и да побеждава. Без да подозира, че това всъщност са първите крачки от неговата бъдеща кариера и професия. Филип Виденов не прави изключение. Предлагаме ви продължение към силното интервю на Виденов пред "7 дни спорт".

НАЧАЛОТО Е ПРОСТО ЛЮБОВ...

Бившият капитан на националния отбор няма много спортно наследство. Родителите ми са инженери в АЕЦ Козлодуй, а сестра му е адвокат. Той обаче избира баскетбола, а с оглед предствянето му през годините, със сигурност не е сгрешил. 

- Така се получи. Влюбих се в баскетбола на 13-14 г. След това нямаше с какво съм се занимавал, защото баскетболът ми остана завинаги. Никога не съм си мислил, че ще съм още в юношеския национален отбор, а след това и в мъжкия. Всичко беше за удоволствие и за съревнованието по игрищата. Винаги ми е харесвало да тренирам и да се опитвам да ставам по-добър. Малко по малко тръгнаха нещата – спомня си баскетболистът.

Бившият капитан на националния отбор не може да се оплаче от липса на подкрепа. Семейството му е неизменно на трибуните на мачовете му в България, а сега ще имат възможност да го гледат по-често.

- Със сигурност са доволни от мен. Не сме разговоряли по тази тема, но са доволни. А и да не е така, няма как нещо да се промени – констатира Виденов.

Автор: Тодор Христов, "7 дни спорт"

Снимки: Мария Мицова, gong.bg и balkanec.bg