Димитрис Вергинис - за Лукойл, Галис, Обрадович и мечтите

05.11.2013

Димитрис Вергинис е едно от новите лица на чисто новия Лукойл Академик този сезон.

Той е роден в Солун - град, чието сърце знае какво е баскетболен ритъм.

Хваща топката, когато е само на 6 и тръгва през сълзи по стъпките на баща си и брат си.

Талантът му го превръща в лидер на ПАОК едва 18-годишен. На следващата година се превръща в най-младия капитан в историята на клуба.

Когато е на 21, качествата му са забелязани от великия Желко Обрадович. Вергинис се озовава в Светая светих на баскетбола на Стария континент - Панатинайкос. Под ръководството на Обрадович, в периода 2008-2010 младокът става два пъти шампион и носител на Купата на Гърция, но кулминацията е сезон 2008/2009. Тогава ПАО стига до златен требъл, като черешката на тортата е трофея в Евролигата в Берлин.

Димитрис Вергинис единствен от сегашния състав на Лукойл Академик знае как се става европейски шампион и какво е усещането да си на най-високото стъпало - неща, които със сигурност са калили характера му и които в сряда срещу босненския Игокеа в Юрокъп ще му помогнат отново да е сред най-силните войници в армията на треньора Оливер Костич.

За битката срещу Игокеа и за пропуснатите шансове:

"Нямаме право на грешка. Просто трябва да победим и това е! Изпуснахме три мача, в които бяхме много близо до победата. Трябва да останем в пълна концентрация през всичките 40 минути. Трябва да бъдем на 100% съсредоточени, за да вземем най-верните решения, както в нападение, така и в защита. Трябва да се хвърляме за всяка топка, дори и за невъзможната да бъде спасена на терена. Трябва да се борим до последната секунда", категоричен е каква е вярната рецепта за жадувания първи успех на Лукойл в Европа срещу босненците.

За Лукойл, Правец, София, България:

"Правец е перфектното място за всеки професионалист да тренира, да работи и да си гледа работата по най-добрия начин. Организацията в клуба е на изключително високо ниво, не ни липсва абсолютно нищо. Създадени са ни отлични условия във всяко едно отношение. Малко градче, но с безценно спокойствие и фантастична база. В отбора повечето момчета сме нови, но се разбираме много добре, помагаме си и се подкрепяме, както би трябвало да бъде. Аз вярвам, че имаме потенциал, необходимо ни е време, за да се разгърнем. София е близо и когато имам свободно време, прескачам до столицата. Харесва ми да се разхождам по улица "Витошка", а това, което не спира да ме изненадва всеки път е, че там няма случай, в който да не съм срещнал свои сънародници. България пък е близо до Гърция, което ми помага да не изпитвам носталгия по дома. Семейството вече ми гостува тук, брат ми беше при мен. С две думи, чувствам се чудесно."

За Обрадович и Панатинайкос:

"Тези две години (2008-2010) бяха страхотни за мен.

Първо, заради невероятното изживяване на трите титли в една година (Евролигата, титлата и купата на Гърция през 2009 г.).

Второ, защото финалът на Евролигата в Берлин 2009 бе един от най-стойностните и най-красивите в последното десетилетие.

Трето, защото онзи тим на Панатинайкос, в който имах късмета и привилегията да бъда, за мен е най-добрият в историята. Да бъдеш редом до играчи като Ясикевичус, Батист, Диамантидис и останалите, това е веднъж в живота и аз съм щастлив, че ги познавам, и досега поддържам контакт с тях. Колкото до Желко Обрадович, той просто е треньор №1 в Европа и уроците, които ми е дал ще помня винаги. Винаги ще му бъда благодарен."

За ПАОК и капитанската лента:

"Времето, което прекарах в ПАОК (2005-2008) е паметно. За мен бе огромна чест и отговорност тази капитанска лента, която получих на толкова ранна възраст. Усещането, че разчитат на теб, гласуват ти доверие, а ти трябва да излизаш и да се "биеш" здраво във всеки двубой, не може да се сравни с нищо друго. ПАОК е клуб с велика история не само в Гърция, но и в Европа, със страхотни привърженици и баскетболна тежест. Тези години ме формираха до голяма степен като играч, калиха ме като личност и като спортист и ми помогнаха да израсна."

За Арис и Везенков:

"Миналата година започнах подготовка с Билбао, отидох заради треньора Фотис Кацикарис - един изключителен специалист.

В отбора бяха още двама мои сънародници - Костас Василиадис и Никос Зизис, така че се чувствах много добре там.

За да играя повече обаче избрах да се върна в Арис - решение, за което не съжалявам, защото Арис е другият велик солунски клуб.

Александър Везенков е вашата българска гордост там. Помагах го, защото лично аз съм бил в неговото положение и знам колко е трудно и колко е важно да имаш на кого да се опреш, да имаш ръка, която да ти подадат съотборниците. Считам, че въпреки финансовите трудности, през които Арис минава, Везенков постъпи правилно като избра да остане. За него е важно да играе и да се усеща спокоен и сигурен, че му вярват. Талант той има достатъчно, но има и характер, за да успее да стигне далеч."

За детството, за Галис:

"Аз съм Галис, аз съм Галис", майка ми ми е разказвала, че когато съм бил малък, взимал съм топката и съм повтарял точно това.

Започнах да играя баскетбол, когато бях на шест. Просто нямах друг избор.

Баща ми е бивш баскетболист от А1, имам по-голям брат, който все още играе, макар и вече само за удоволствие в Б група. Помня, че баща ми ме заведе на първа тренировка, а аз се дърпах и даже се разплаках. После всичко си дойде на мястото. Това е сбъднат сън за мен. Галис е икона, уникален, неповторим и един-единствен. Имах честта на участвам в бенефиса му преди няколко месеца. Тогава се уверих и колко велик клуб всъщност е Арис."

Голямата мечта на Димитрис Вергинис?

"Да играя в мъжкия национален отбор на Гърция. По-голяма от тази, нямам. Няма и по-голяма чест за един спортист от това да представлява страната си. Минал съм през всички юношески и младежки гарнитури, целта ми е да се развия така, че да се наложа и при мъжете, но всяко нещо с времето си. Бъдещето е пред мен."

Снимки: LAP.BG и Личен архив