Боян Попович: На драго сърце бих останал в Лукойл

29.04.2013

Безспорният удар в зимната селекция на Лукойл Академик бе привличането на Боян Попович. 191-сантиметровият гард изигра решителна роля за спечелване на купата на България на 1 март във Варна срещу Левски. След това имаше и ключова роля при успеха срещу сините в дербито на първенството. Попович, който е бивш играч на ФМП Железник(2001-2005), Динамо Москва (2005-2007), Уникаха Малага (2007-2008), Сан Себастиан(2008-2009), Лиетувос Ритас (2009-2010), Ефес Пилзен (2010), Аликанте (2010-2011и Цървена звезда (2011-2012), говори за живота си в България в пространно интервю.

В 18 мача с екипа на студентите, Боян е бил титуляр в 12. В тях има средно показатели от 9,0 точки, 2,9 борби, 2,7 асистенции, 55,6% успеваемост от игра, 75% от линията за изпълнение на наказателни удари. Днес от 18,00 часа в Правец сърбинът ще изведе Лукойл в мач №1 от 1/4-финалните плейофи на НБЛ срещу Черноморец.

 - Вече започваш четвърти месец в България. Разкажи как минават дните ти, как върви годината за теб там?

- Чувствам се щастлив в България. Дойдох през януари, сега сме на прага на май. Всичко тук надмина положителните ми очаквания. Лукойл Академик е най-добрият клуб в страната, а доказателството са 10-те поредни шампионски титли. Нивото и класата на отбора са високи. Не съжалявам, че избрах именно този отбор. Имах предложение и от Турция, но се радвам, че не отидох там, а попаднах точно в Лукойл.

 - Какво е нивото на местната лига и съотношението на силите?

- Лукойл Академик, Левски, Балкан и Рилски спортист изпъкват над останалите клубове като организация и ниво на работа. Това е моето лично мнение. Другите четири изостават в едно или друго отношение. Добро впечатление ми прави идеята с младежкия отбор, съставен от ваши таланти до 20-годишна възраст.

 - В исторически план Академик май е сред големите имена в Европа...

- За историята на Лукойл Академик може да се говори много. Още през 20 век, това е клуб с огромни традиции в Европа, един от водещите мъжки отбори на Стария континент. С големи имена, които са защитавали цветовете на Академик. Два пъти играе финал в Европа. Първият път през 1958 г., след това и през 1959 г. И в двата случая губи трофея от латвийския АСК Рига. В последно време клубът се помещава като тренировъчна база и местонахождение в Правец, на 60 км от столицата. В градчето ръководството на Лукойл инвестира много като инфраструктура, комплексът предлага изключителни удобства за различни видове спорт. Битовите условия са отлични, дори треньорите и играчите, които имат жилища в София, предпочитат да живеят в Правец.

 - Може да се каже, че в българския баскетбол има сръбска колония. Виждаш ли се със сънародниците си от другите отбори?

- В момента съпругата ми и дъщеричката ни са при мен в България. Проблемът на Правец е, че тук няма забавления, няма къде човек да се разходи и разнообрази, защото градчето е едва от 5000 жители и на тях в един момент им доскучава. Затова и семейството ми живее някъде по пътя между Белград и Правец. Идват, после се прибират. Моят режим е еднотипен. Тренирам, храня се и спя. Когато имаме мачове – пътувам. Когато имам ден почивка, отивам до София.

 Три клуба в България имат сръбски баскетболисти. Най-близко до мен е Владимир Панич, който играе в Балкан Ботевград, а това е на 10 км от Правец. Трима са в Левски – Марко Маринович, Младен Пантич и Неманя Протич – те са ни и най-големите конкуренти. Не можем да се засечем всички и да излезем заедно, защото програмата ни е различна. През седмицата доскоро момчетата от Левски бяха ангажирани с участие в Балканската лига.

 - Българите обичат ли баскетбол? Колко популярен е той сред населението?

- Баскетболът е популярен, но не е спорт №1 за българите. Смятам, че те са повластни на футбола, след това идва всичко останало. Интересуват се от волейбол, както и от няколко индивидуални спортове. На дербитата с Левски залата ни се пълни, както и тяхната. На останалите мачове посещаемостта е по-слаба, единствено, когато сме срещу Балкан пак се събират много хора, защото се води някакво регионално дерби.

 - Играеш в най-силния тим в България, какво е нивото, има ли напрежение?

- Да победиш Лукойл Академик в България е равностойно на подвиг, приема се като чудо. Отборът е 10 пъти поред шампион на страната. Това понякога поражда напрежение, не можеш да си позволиш отпускане, защото всеки иска да спечели срещу теб и всеки друг, който играе с Лукойл, играе с лекота. Нищо не им тежи на останалите. Наскоро защитихме купата на България в оспорван финал срещу Левски.

 - Договорът ти с Лукойл изтича в края на сезона. Наясно ли си с бъдещето?

- С удоволствие и на драго сърце бих останал в България и бих продължил договора си с Лукойл. Първо обаче трябва да ме поканят и да получа предложение за новия сезон. Не бих се колебал дълго, разбира се, ще обсъдя и останалите възможности, но тук ми харесва, а и догодина тимът ще играе Еврокъп, което е добро стъпало. Има време, със сигурност ще се проведе такъв разговор. Знам, че догодина Лукойл ще има и нов треньор, защото в момента тази длъжност временно се изпълнява от спортния директор Сашо Везенков.